декомпозиция

Речник на българския език

декомпозѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (47)

  • декомпозицеа
  • декомпозицеъ
  • декомпозицея
  • декомпозициа
  • декомпозициъ
  • декомпузицеа
  • декомпузицеъ
  • декомпузицея
  • декомпузициа
  • декомпузициъ
  • декомпузиция
  • декумпозицеа
  • декумпозицеъ
  • декумпозицея
  • декумпозициа
  • декумпозициъ
  • декумпозиция
  • декумпузицеа
  • декумпузицеъ
  • декумпузицея
  • декумпузициа
  • декумпузициъ
  • декумпузиция
  • дикомпозицеа
  • дикомпозицеъ
  • дикомпозицея
  • дикомпозициа
  • дикомпозициъ
  • дикомпозиция
  • дикомпузицеа
  • дикомпузицеъ
  • дикомпузицея
  • дикомпузициа
  • дикомпузициъ
  • дикомпузиция
  • дикумпозицеа
  • дикумпозицеъ
  • дикумпозицея
  • дикумпозициа
  • дикумпозициъ
  • дикумпозиция
  • дикумпузицеа
  • дикумпузицеъ
  • дикумпузицея
  • дикумпузициа
  • дикумпузициъ
  • дикумпузиция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ком-по-зи-ция
членувано де-ком-по-зи-ци-я-та
мн.ч. де-ком-по-зи-ции
членувано де-ком-по-зи-ци-и-те
звателна форма