разбумтявам

Речник на българския език

разбумтявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разбумтъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бум-тя-вам раз-бум-тя-ва-ме
2 лице раз-бум-тя-ваш раз-бум-тя-ва-те
3 лице раз-бум-тя-ва раз-бум-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бум-тя-вах раз-бум-тя-вах-ме
2 лице раз-бум-тя-ва раз-бум-тя-вах-те
3 лице раз-бум-тя-ва раз-бум-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бум-тя-вах раз-бум-тя-вах-ме
2 лице раз-бум-тя-ва-ше раз-бум-тя-вах-те
3 лице раз-бум-тя-ва-ше раз-бум-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбумтявал съм разбумтявала съм разбумтявало съм разбумтявали сме
2 лице разбумтявал си разбумтявала си разбумтявало си разбумтявали сте
3 лице разбумтявал е разбумтявала е разбумтявало е разбумтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбумтявал бях разбумтявала бях разбумтявало бяхме разбумтявали
2 лице беше разбумтявал беше разбумтявала беше разбумтявало бяхте разбумтявали
3 лице беше разбумтявал беше разбумтявала беше разбумтявало бяха разбумтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбумтявам ще разбумтяваме
2 лице ще разбумтяваш ще разбумтявате
3 лице ще разбумтява ще разбумтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбумтявал ще съм разбумтявала ще съм разбумтявало ще сме разбумтявали
2 лице ще си разбумтявал ще си разбумтявала ще си разбумтявало ще сте разбумтявали
3 лице ще е разбумтявал ще е разбумтявала ще е разбумтявало ще са разбумтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбумтявам щяхме да разбумтяваме
2 лице щеше да разбумтяваш щяхте да разбумтявате
3 лице щеше да разбумтява щяха да разбумтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбумтявал щях да съм разбумтявала щях да съм разбумтявало щяхме да сме разбумтявали
2 лице щеше да си разбумтявал щеше да си разбумтявала щеше да си разбумтявало щяхте да сте разбумтявали
3 лице щеше да е разбумтявал щеше да е разбумтявала щеше да е разбумтявало щяха да са разбумтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбумтявал съм разбумтявала съм разбумтявало съм разбумтявали сме
2 лице разбумтявал си разбумтявала си разбумтявало си разбумтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбумтявал съм разбумтявала съм разбумтявало съм разбумтявали сме
2 лице разбумтявал си разбумтявала си разбумтявало си разбумтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбумтявал била съм разбумтявала било съм разбумтявало били сме разбумтявали
2 лице бил си разбумтявал била си разбумтявала било си разбумтявало били сте разбумтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбумтявам щяла съм да разбумтявам щяло съм да разбумтявам щели сме да разбумтяваме
2 лице щял си да разбумтяваш щяла си да разбумтяваш щяло си да разбумтяваш щели сте да разбумтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбумтявал щяла съм да съм разбумтявала щяло съм да съм разбумтявало щели сме да сме разбумтявали
2 лице щял си да си разбумтявал щяла си да си разбумтявала щяло си да си разбумтявало щели сте да сте разбумтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбумтявал бих разбумтявала бих разбумтявало бихме разбумтявали
2 лице би разбумтявал би разбумтявала би разбумтявало бихте разбумтявали
3 лице би разбумтявал би разбумтявала би разбумтявало биха разбумтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бум-тя-вай раз-бум-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бум-тя-вал
непълен член раз-бум-тя-ва-лия
пълен член раз-бум-тя-ва-ли-ят
женски род раз-бум-тя-ва-ла
членувано раз-бум-тя-ва-ла-та
среден род раз-бум-тя-ва-ло
членувано раз-бум-тя-ва-ло-то
множествено число раз-бум-тя-ва-ли
членувано раз-бум-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бум-тя-вал
женски род раз-бум-тя-ва-ла
среден род раз-бум-тя-ва-ло
множествено число раз-бум-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бум-тя-ващ
непълен член раз-бум-тя-ва-щия
пълен член раз-бум-тя-ва-щи-ят
женски род раз-бум-тя-ва-ща
членувано раз-бум-тя-ва-ща-та
среден род раз-бум-тя-ва-що
членувано раз-бум-тя-ва-що-то
множествено число раз-бум-тя-ва-щи
членувано раз-бум-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-бум-тя-вай-ки