разбумтявал съм

Речник на българския език

1. разбумтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбумтявал съм е производна форма на разбумтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбумтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбумтявал съм е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разбумтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбумтявал съм е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).