разбумтявало

Речник на българския език

1. разбумтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбумтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбумтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбумтявало е производна форма на разбумтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбумтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбумтявало е производна форма на разбумтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).