разбумтявало съм

Речник на българския език

1. разбумтявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало съм е производна форма на разбумтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбумтявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало съм е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбумтявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало съм е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).