разбумтявал

Речник на българския език

1. разбумтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбумтявал е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбумтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбумтявал е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбумтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбумтявал е производна форма на разбумтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбумтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбумтявал е производна форма на разбумтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).