разбумтявал е

Речник на българския език

1. разбумтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбумтявал е е производна форма на разбумтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбумтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбумтявал е е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбумтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбумтявал е е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).