провиня

Речник на българския език

провиня преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • провинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-ви-ня про-ви-ним
2 лице про-ви-ниш про-ви-ни-те
3 лице про-ви-ни про-ви-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-ви-них про-ви-них-ме
2 лице про-ви-ни про-ви-них-те
3 лице про-ви-ни про-ви-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-ви-нях про-ви-нях-ме
2 лице про-ви-не-ше про-ви-нях-те
3 лице про-ви-не-ше про-ви-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провинил съм провинила съм провинило съм провинили сме
2 лице провинил си провинила си провинило си провинили сте
3 лице провинил е провинила е провинило е провинили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях провинил бях провинила бях провинило бяхме провинили
2 лице беше провинил беше провинила беше провинило бяхте провинили
3 лице беше провинил беше провинила беше провинило бяха провинили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще провиня ще провиним
2 лице ще провиниш ще провините
3 лице ще провини ще провинят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм провинил ще съм провинила ще съм провинило ще сме провинили
2 лице ще си провинил ще си провинила ще си провинило ще сте провинили
3 лице ще е провинил ще е провинила ще е провинило ще са провинили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да провиня щяхме да провиним
2 лице щеше да провиниш щяхте да провините
3 лице щеше да провини щяха да провинят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм провинил щях да съм провинила щях да съм провинило щяхме да сме провинили
2 лице щеше да си провинил щеше да си провинила щеше да си провинило щяхте да сте провинили
3 лице щеше да е провинил щеше да е провинила щеше да е провинило щяха да са провинили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провинял съм провиняла съм провиняло съм провинели сме
2 лице провинял си провиняла си провиняло си провинели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провинил съм провинила съм провинило съм провинили сме
2 лице провинил си провинила си провинило си провинили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм провинил била съм провинила било съм провинило били сме провинили
2 лице бил си провинил била си провинила било си провинило били сте провинили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да провиня щяла съм да провиня щяло съм да провиня щели сме да провиним
2 лице щял си да провиниш щяла си да провиниш щяло си да провиниш щели сте да провините
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм провинил щяла съм да съм провинила щяло съм да съм провинило щели сме да сме провинили
2 лице щял си да си провинил щяла си да си провинила щяло си да си провинило щели сте да сте провинили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих провинил бих провинила бих провинило бихме провинили
2 лице би провинил би провинила би провинило бихте провинили
3 лице би провинил би провинила би провинило биха провинили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-ви-ни про-ви-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род про-ви-нен
непълен член про-ви-не-ния
пълен член про-ви-не-ни-ят
женски род про-ви-не-на
членувано про-ви-не-на-та
среден род про-ви-не-но
членувано про-ви-не-но-то
множествено число про-ви-не-ни
членувано про-ви-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ви-нил
непълен член про-ви-ни-лия
пълен член про-ви-ни-ли-ят
женски род про-ви-ни-ла
членувано про-ви-ни-ла-та
среден род про-ви-ни-ло
членувано про-ви-ни-ло-то
множествено число про-ви-ни-ли
членувано про-ви-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-ви-нял
женски род про-ви-ня-ла
среден род про-ви-ня-ло
множествено число про-ви-не-ли