провинил съм

Речник на българския език

1. провинил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

провинил съм е производна форма на провиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. провинил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

провинил съм е производна форма на провиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).