провинил е

Речник на българския език

1. провинил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провинил е е производна форма на провиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. провинил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

провинил е е производна форма на провиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).