провинели

Речник на българския език

1. провинели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

провинели е производна форма на провиня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. провинели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

провинели е производна форма на провиня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).