бил съм провинил

Речник на българския език

1. бил съм провинил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм провинил е производна форма на провиня (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).