престъпност

Речник на българския език

престъ̀пност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

престъпността, само ед., ж.
1. Качество на престъпник.
2. Съвкупност от престъпления. Висока престъпност.

Грешни изписвания (7)

  • престъпнуст
  • пристъпност
  • пристъпнуст
  • престъпнос
  • престъпнус
  • пристъпнос
  • пристъпнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-тъп-ност
членувано прес-тъп-ност-та
мн.ч. прес-тъп-нос-ти
членувано прес-тъп-нос-ти-те
звателна форма