позлатя

Речник на българския език

позлатя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

позлатѝш, мин. св. позлатѝх, мин. прич. позлатѝл, св.вж. позлатявам.

Грешни изписвания (8)

  • позлатйа
  • позлатйъ
  • позлътйа
  • позлътйъ
  • пузлатйа
  • пузлатйъ
  • пузлътйа
  • пузлътйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице поз-ла-тя поз-ла-тим
2 лице поз-ла-тиш поз-ла-ти-те
3 лице поз-ла-ти поз-ла-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице поз-ла-тих поз-ла-тих-ме
2 лице поз-ла-ти поз-ла-тих-те
3 лице поз-ла-ти поз-ла-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице поз-ла-тях поз-ла-тях-ме
2 лице поз-ла-те-ше поз-ла-тях-те
3 лице поз-ла-те-ше поз-ла-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позлатил съм позлатила съм позлатило съм позлатили сме
2 лице позлатил си позлатила си позлатило си позлатили сте
3 лице позлатил е позлатила е позлатило е позлатили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позлатил бях позлатила бях позлатило бяхме позлатили
2 лице беше позлатил беше позлатила беше позлатило бяхте позлатили
3 лице беше позлатил беше позлатила беше позлатило бяха позлатили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще позлатя ще позлатим
2 лице ще позлатиш ще позлатите
3 лице ще позлати ще позлатят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позлатил ще съм позлатила ще съм позлатило ще сме позлатили
2 лице ще си позлатил ще си позлатила ще си позлатило ще сте позлатили
3 лице ще е позлатил ще е позлатила ще е позлатило ще са позлатили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да позлатя щяхме да позлатим
2 лице щеше да позлатиш щяхте да позлатите
3 лице щеше да позлати щяха да позлатят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позлатил щях да съм позлатила щях да съм позлатило щяхме да сме позлатили
2 лице щеше да си позлатил щеше да си позлатила щеше да си позлатило щяхте да сте позлатили
3 лице щеше да е позлатил щеше да е позлатила щеше да е позлатило щяха да са позлатили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позлатял съм позлатяла съм позлатяло съм позлатели сме
2 лице позлатял си позлатяла си позлатяло си позлатели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позлатил съм позлатила съм позлатило съм позлатили сме
2 лице позлатил си позлатила си позлатило си позлатили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позлатил била съм позлатила било съм позлатило били сме позлатили
2 лице бил си позлатил била си позлатила било си позлатило били сте позлатили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позлатя щяла съм да позлатя щяло съм да позлатя щели сме да позлатим
2 лице щял си да позлатиш щяла си да позлатиш щяло си да позлатиш щели сте да позлатите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позлатил щяла съм да съм позлатила щяло съм да съм позлатило щели сме да сме позлатили
2 лице щял си да си позлатил щяла си да си позлатила щяло си да си позлатило щели сте да сте позлатили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позлатил бих позлатила бих позлатило бихме позлатили
2 лице би позлатил би позлатила би позлатило бихте позлатили
3 лице би позлатил би позлатила би позлатило биха позлатили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поз-ла-ти поз-ла-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род поз-ла-тен
непълен член поз-ла-те-ния
пълен член поз-ла-те-ни-ят
женски род поз-ла-те-на
членувано поз-ла-те-на-та
среден род поз-ла-те-но
членувано поз-ла-те-но-то
множествено число поз-ла-те-ни
членувано поз-ла-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-ла-тил
непълен член поз-ла-ти-лия
пълен член поз-ла-ти-ли-ят
женски род поз-ла-ти-ла
членувано поз-ла-ти-ла-та
среден род поз-ла-ти-ло
членувано поз-ла-ти-ло-то
множествено число поз-ла-ти-ли
членувано поз-ла-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род поз-ла-тял
женски род поз-ла-тя-ла
среден род поз-ла-тя-ло
множествено число поз-ла-те-ли