позлатил е

Речник на българския език

1. позлатил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позлатил е е производна форма на позлатя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позлатил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позлатил е е производна форма на позлатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).