позлатял

Речник на българския език

1. позлатял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позлатял е производна форма на позлатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позлатял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позлатял е производна форма на позлатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).