бил позлатил

Речник на българския език

1. бил позлатил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил позлатил е производна форма на позлатя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).