позлатил си

Речник на българския език

1. позлатил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позлатил си е производна форма на позлатя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позлатил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позлатил си е производна форма на позлатя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).