паша

Речник на българския език

1. па̀ша съществително име, мъжки род (тип 38) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Пасене.
2. Местност, където пасат животните; пасище.
3. Растителността, която пасат животните. Богата паша.
4. За пчели — събиране на цветен прашец и нектар за производство на мед.



мн. пашѝ, м. Титла на военно или гражданско лице в някои мохамедански страни.

Грешни изписвания (1)

  • пашъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ша
непълен член па-ша-та
пълен член па-ша-та
мн.ч. па-ши
членувано па-ши-те
бройна форма па-ши
звателна форма па-ша

2. па̀ша съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Пасене.
2. Местност, където пасат животните; пасище.
3. Растителността, която пасат животните. Богата паша.
4. За пчели — събиране на цветен прашец и нектар за производство на мед.



мн. пашѝ, м. Титла на военно или гражданско лице в някои мохамедански страни.

Грешни изписвания (1)

  • пашъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ша
членувано па-ша-та
мн.ч. па-ши
членувано па-ши-те
звателна форма