бей
—
съществително име, мъжки род
(тип 28b)
Значение
бѐят, бѐя, мн. бѐйове, м.
1. ист. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.
2. ист. В Османската империя — феодален владетел или едър земевладелец.
3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.
прил. бѐйов, бѐйова, бѐйово, мн. бѐйови. Бейови ливади.
1. ист. В Османската империя — титла на феодален владетел или на лице с висок граждански и военен чин.
2. ист. В Османската империя — феодален владетел или едър земевладелец.
3. Богат човек или благородник в страна с мохамеданска вяра.
прил. бѐйов, бѐйова, бѐйово, мн. бѐйови. Бейови ливади.