парфюм

Речник на българския език

парфю̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парфю̀ми, (два) парфю̀ма, м.
1. Само ед. Спиртен разтвор на ароматични вещества с приятна миризма.
2. Шишенце, в което е налят такъв разтвор.
прил. парфю̀мен, парфю̀мена, парфю̀мено, мн. парфю̀мени.

Грешни изписвания (1)

  • пърфюм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-фюм
непълен член пар-фю-ма
пълен член пар-фю-мът
мн.ч. пар-фю-ми
членувано пар-фю-ми-те
бройна форма пар-фю-ма
звателна форма