екстракт

Речник на българския език

екстра̀кт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. екстра̀кти, (два) екстра̀кта, м. Вещество, което се извлича от растителни или животински тъкани; извлек. Ябълков екстракт.

Грешни изписвания (1)

  • икстракт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-ракт
непълен член ек-с-т-рак-та
пълен член ек-с-т-рак-тът
мн.ч. ек-с-т-рак-ти
членувано ек-с-т-рак-ти-те
бройна форма ек-с-т-рак-та
звателна форма