дестилат

Речник на българския език

дестила̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дестила̀ти, (два) дестила̀та, м. Спец. Течен продукт, получен от кондензация на пара при дестилация.

Грешни изписвания (3)

  • дестелат
  • дистелат
  • дистилат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дес-ти-лат
непълен член дес-ти-ла-та
пълен член дес-ти-ла-тът
мн.ч. дес-ти-ла-ти
членувано дес-ти-ла-ти-те
бройна форма дес-ти-ла-та
звателна форма