аромат

Речник на българския език

арома̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Приятна миризма, благоухание.
прил. арома̀тен, арома̀тна, арома̀тно, мн. арома̀тни.

Грешни изписвания (3)

  • арумат
  • ъромат
  • ърумат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аро-мат
непълен член аро-ма-та
пълен член аро-ма-тът
мн.ч. аро-ма-ти
членувано аро-ма-ти-те
бройна форма аро-ма-та
звателна форма