ухание

Речник на българския език

уха̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. уха̀ния, ср. Благоухание, дъх, аромат. Пролетно ухание. Носи се ухание на парфюм.

Грешни изписвания (1)

  • охание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уха-ние
членувано уха-ни-е-то
мн.ч. уха-ния
членувано уха-ни-я-та