благоухание

Речник на българския език

благоуха̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Сладка и приятна миризма. Жертвоприношенията на Ной и на Христос бяха приятни Богу, както уханието от приятно ухаещ тамян е приятно на човека -Бит. 8:21; Еф. 5:2. Главното ухание, т. е. съдържание на апостолското учение е било Христос разпнат; и това тяхно учение се е посрещало радостно от едни за вечен живот, а отхвърляно от други за тежко осъждение — 2Кор. 2:15,16.

Грешни изписвания (7)

  • благоохание
  • благуохание
  • благуухание
  • блъгоохание
  • блъгоухание
  • блъгуохание
  • блъгуухание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-у-ха-ние
членувано бла-го-у-ха-ни-е-то
мн.ч. бла-го-у-ха-ния
членувано бла-го-у-ха-ни-я-та