отшѐлник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. отшѐлници, м.
1. ист. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.
2. Прен. Човек, който страни от другите и живее сам.
прил. отшѐлнически, отшѐлническа, отшѐлническо, мн. отшѐлнически. Отшелнически живот.
1. ист. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник.
2. Прен. Човек, който страни от другите и живее сам.
прил. отшѐлнически, отшѐлническа, отшѐлническо, мн. отшѐлнически. Отшелнически живот.
Грешни изписвания (3)
- отшелнек
- утшелнек
- утшелник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-шел-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | от-шел-ни-ка | |
| пълен член | от-шел-ни-кът | |
| мн.ч. | от-шел-ни-ци | |
| членувано | от-шел-ни-ци-те | |
| бройна форма | от-шел-ни-ци | |
| звателна форма | от-шел-ни-ко | |