пустѝнник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пусто място по религиозни подбуди; отшелник.прил. пустиннически, пустинническа, пустинническо, мн. пустиннически.
Грешни изписвания (7)
- пустиник
- постинек
- постиник
- постиннек
- постинник
- пустинек
- пустиннек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пус-тин-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пус-тин-ни-ка | |
| пълен член | пус-тин-ни-кът | |
| мн.ч. | пус-тин-ни-ци | |
| членувано | пус-тин-ни-ци-те | |
| бройна форма | пус-тин-ни-ци | |
| звателна форма | пус-тин-ни-ко | |