1.
по̀стник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. по̀стници, м. Човек, който се е изолирал от хората и се е отдал на пост и съзерцание; пустинник, отшелник.
Грешни изписвания (3)
- поснек
- посник
- постнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пос-т-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | пос-т-ни-ка | |
| пълен член | пос-т-ни-кът | |
| мн.ч. | пос-т-ни-ци | |
| членувано | пос-т-ни-ци-те | |
| бройна форма | пос-т-ни-ка | |
| звателна форма | — | |
2.
По̀стник
—
географски топоним в България
(тип 195)
Значение
Грешни изписвания (3)
- Поснек
- Посник
- Постнек