само̀тник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. самотници, м.
1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник.
2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение.
3. Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.
1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник.
2. Човек, който се чувства сам сред другите, неразбран от тях. Поетът е бил винаги самотник в шумното си обкръжение.
3. Прен. Човек, който единствен е засегнал тези, идеи в науката, изкуството, не е подкрепен или последван.
Грешни изписвания (3)
- самотнек
- съмотнек
- съмотник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мот-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | са-мот-ни-ка | |
| пълен член | са-мот-ни-кът | |
| мн.ч. | са-мот-ни-ци | |
| членувано | са-мот-ни-ци-те | |
| бройна форма | са-мот-ни-ци | |
| звателна форма | са-мот-ни-ко | |