аскет

Речник на българския език

аскѐт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. аскѐти, м.
1. ист. Последовател на аскетизма (в 1 знач.); отшелник, пустинник, постник.
2. Прен. Човек, който се е отказал от удоволствията на живота.

Грешни изписвания (1)

  • ъскет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-кет
непълен член ас-ке-та
пълен член ас-ке-тът
мн.ч. ас-ке-ти
членувано ас-ке-ти-те
бройна форма ас-ке-ти
звателна форма ас-ке-те