отѐчество
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. отѐчества, ср.
1. Страната, в която съм се родил и живея; родина.
2. Страна, в която нещо се развива и разпространява.
1. Страната, в която съм се родил и живея; родина.
2. Страна, в която нещо се развива и разпространява.
Грешни изписвания (7)
- отечеству
- отечиство
- отечиству
- утечество
- утечеству
- утечиство
- утечиству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оте-чес-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | оте-чес-т-во-то | |
| мн.ч. | оте-чес-т-ва | |
| членувано | оте-чес-т-ва-та |