кът
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
къ̀тът, къ̀та, мн. къ̀тове и къ̀тища, (два) къ̀та, м.
1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или дейност; ъгъл. Кът до огъня. Кът за почивка. Кът за учене.
2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата. Красив кът от планината. Горски кът. Селото е сгушено в един кът на голямата долина.
3. Прен. Всяко уютно, защитено, тихо място. Тих кът. Райски кът. Семеен кът.
същ. умал. къ̀тче, мн. къ̀тчета, ср.
• Роден кът/бащин кът. — Родно място; родина.
нареч. Разг. Малко, оскъдно, в недостатъчно количество. Парите са кът. Хлябът е кът.
1. Запазено, обособено, уютно място в помещение, обикн. уредено за почивка или дейност; ъгъл. Кът до огъня. Кът за почивка. Кът за учене.
2. Усамотено, отдалечено, спокойно място сред природата. Красив кът от планината. Горски кът. Селото е сгушено в един кът на голямата долина.
3. Прен. Всяко уютно, защитено, тихо място. Тих кът. Райски кът. Семеен кът.
същ. умал. къ̀тче, мн. къ̀тчета, ср.
• Роден кът/бащин кът. — Родно място; родина.
нареч. Разг. Малко, оскъдно, в недостатъчно количество. Парите са кът. Хлябът е кът.