та̀тковина
—
съществително име, женски род
(тип 41a)
Значение
ж., само ед. Родина. Моята татковина е България.
Грешни изписвания (7)
- татковена
- татковенъ
- татковинъ
- таткувена
- таткувенъ
- таткувина
- таткувинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тат-ко-ви-на | |
|---|---|---|
| членувано | тат-ко-ви-на-та | |
| мн.ч. | тат-ко-ви-ни | |
| членувано | тат-ко-ви-ни-те | |
| звателна форма | тат-ко-ви-но | |