роден

Речник на българския език

1. ро̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

родна, родно, мн. родни, прил.
1. Който е в кръвна връзка или въобще в родство с някого; рожден, родствен, кръвен. Родна сестра.
2. Който е свързан с родината; бащин, отечествен. Роден език. Родни полета.
3. Свой по рождение, по дух. Родна къща. Роден град.
4. Близък, свиден, скъп.

Грешни изписвания (1)

  • родин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ро-ден
непълен член род-ния
пълен член род-ни-ят
ж. р. род-на
членувано род-на-та
ср. р. род-но
членувано род-но-то
мн. ч. род-ни
членувано род-ни-те

2. роден — мин. страд. прич. м. р.

роден е производна форма на родя (мин. страд. прич. м. р.).