отечествен

Речник на българския език

отѐчествен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

отѐчествена, отѐчествено, мн. отѐчествени, прил.
1. Който се отнася до отечеството. Отечествена война.
2. Който принадлежи на отечеството; роден.
Отечествен фронт.ист. Наименование на обществено-политическа организация на комунисти и безпартийни в България по време на социализма.

Грешни изписвания (7)

  • отечествин
  • отечиствен
  • отечиствин
  • утечествен
  • утечествин
  • утечиствен
  • утечиствин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оте-чес-т-вен
непълен член оте-чес-т-ве-ния
пълен член оте-чес-т-ве-ни-ят
ж. р. оте-чес-т-ве-на
членувано оте-чес-т-ве-на-та
ср. р. оте-чес-т-ве-но
членувано оте-чес-т-ве-но-то
мн. ч. оте-чес-т-ве-ни
членувано оте-чес-т-ве-ни-те