отбруля

Речник на българския език

отбруля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отбрулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-б-ру-ля от-б-ру-лим
2 лице от-б-ру-лиш от-б-ру-ли-те
3 лице от-б-ру-ли от-б-ру-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-б-ру-лих от-б-ру-лих-ме
2 лице от-б-ру-ли от-б-ру-лих-те
3 лице от-б-ру-ли от-б-ру-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-б-ру-лех от-б-ру-лех-ме
2 лице от-б-ру-ле-ше от-б-ру-лех-те
3 лице от-б-ру-ле-ше от-б-ру-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбрулил съм отбрулила съм отбрулило съм отбрулили сме
2 лице отбрулил си отбрулила си отбрулило си отбрулили сте
3 лице отбрулил е отбрулила е отбрулило е отбрулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отбрулил бях отбрулила бях отбрулило бяхме отбрулили
2 лице беше отбрулил беше отбрулила беше отбрулило бяхте отбрулили
3 лице беше отбрулил беше отбрулила беше отбрулило бяха отбрулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отбруля ще отбрулим
2 лице ще отбрулиш ще отбрулите
3 лице ще отбрули ще отбрулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отбрулил ще съм отбрулила ще съм отбрулило ще сме отбрулили
2 лице ще си отбрулил ще си отбрулила ще си отбрулило ще сте отбрулили
3 лице ще е отбрулил ще е отбрулила ще е отбрулило ще са отбрулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отбруля щяхме да отбрулим
2 лице щеше да отбрулиш щяхте да отбрулите
3 лице щеше да отбрули щяха да отбрулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отбрулил щях да съм отбрулила щях да съм отбрулило щяхме да сме отбрулили
2 лице щеше да си отбрулил щеше да си отбрулила щеше да си отбрулило щяхте да сте отбрулили
3 лице щеше да е отбрулил щеше да е отбрулила щеше да е отбрулило щяха да са отбрулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбрулел съм отбрулела съм отбрулело съм отбрулели сме
2 лице отбрулел си отбрулела си отбрулело си отбрулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбрулил съм отбрулила съм отбрулило съм отбрулили сме
2 лице отбрулил си отбрулила си отбрулило си отбрулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отбрулил била съм отбрулила било съм отбрулило били сме отбрулили
2 лице бил си отбрулил била си отбрулила било си отбрулило били сте отбрулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отбруля щяла съм да отбруля щяло съм да отбруля щели сме да отбрулим
2 лице щял си да отбрулиш щяла си да отбрулиш щяло си да отбрулиш щели сте да отбрулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отбрулил щяла съм да съм отбрулила щяло съм да съм отбрулило щели сме да сме отбрулили
2 лице щял си да си отбрулил щяла си да си отбрулила щяло си да си отбрулило щели сте да сте отбрулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отбрулил бих отбрулила бих отбрулило бихме отбрулили
2 лице би отбрулил би отбрулила би отбрулило бихте отбрулили
3 лице би отбрулил би отбрулила би отбрулило биха отбрулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-б-ру-ли от-б-ру-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-б-ру-лен
непълен член от-б-ру-ле-ния
пълен член от-б-ру-ле-ни-ят
женски род от-б-ру-ле-на
членувано от-б-ру-ле-на-та
среден род от-б-ру-ле-но
членувано от-б-ру-ле-но-то
множествено число от-б-ру-ле-ни
членувано от-б-ру-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-б-ру-лил
непълен член от-б-ру-ли-лия
пълен член от-б-ру-ли-ли-ят
женски род от-б-ру-ли-ла
членувано от-б-ру-ли-ла-та
среден род от-б-ру-ли-ло
членувано от-б-ру-ли-ло-то
множествено число от-б-ру-ли-ли
членувано от-б-ру-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-б-ру-лел
женски род от-б-ру-ле-ла
среден род от-б-ру-ле-ло
множествено число от-б-ру-ле-ли