отбрулели

Речник на българския език

1. отбрулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отбрулели е производна форма на отбруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отбрулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отбрулели е производна форма на отбруля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).