отбрулело

Речник на българския език

1. отбрулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отбрулело е производна форма на отбруля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбрулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отбрулело е производна форма на отбруля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).