отбрулила

Речник на българския език

1. отбрулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отбрулила е производна форма на отбруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отбрулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отбрулила е производна форма на отбруля (мин. деят. св. прич. ж. р.).