орнамент

Речник на българския език

орнамѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. орнамѐнти, (два) орнамѐнта, м.
1. Украса от геометрически, растителни или животински елементи, която се поставя върху архитектурни, текстилни, печатни и други изделия. Блузата е избродирана с шевица с геометрични орнаменти.
2. Спец. В музиката — украсяващи мелодии, трели.

Грешни изписвания (3)

  • орнъмент
  • урнамент
  • урнъмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ор-на-мент
непълен член ор-на-мен-та
пълен член ор-на-мен-тът
мн.ч. ор-на-мен-ти
членувано ор-на-мен-ти-те
бройна форма ор-на-мен-та
звателна форма