топка

Речник на българския език

то̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. то̀пки, ж.
1. Кух или плътен предмет или веществена маса със сферична форма. Метална топка. Дървена топка. Стъклена топка. Снежна топка.
2. Предмет със сферична форма, направен от кожа или гума, който се използва за игра. Футболна топка.
същ. умал. то̀пчица, мн. то̀пчици, ж.

Грешни изписвания (1)

  • топкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ка
членувано топ-ка-та
мн.ч. топ-ки
членувано топ-ки-те
звателна форма