розетка

Речник на българския език

розѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. розетки, ж.
1. Художествена украса по сгради и накити със стилизирани растителни елементи, изхождащи от един център.
2. Цветна лентичка, която се поставя върху дреха като знак за военно отличие.
3. Спец. Кръгла изолационна подложка в електрическа инсталация.
4. Метално цилиндрично приспособление, което се поставя на стена, за да свърже кюнеца с комина.

Грешни изписвания (3)

  • розеткъ
  • рузетка
  • рузеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ро-зет-ка
членувано ро-зет-ка-та
мн.ч. ро-зет-ки
членувано ро-зет-ки-те
звателна форма