топче

Речник на българския език

то̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. то̀пчета, ср.
1. Малка топка. Топче за тенис на маса.
2. Топка от навити конци за бродиране или плетене.

Грешни изписвания (1)

  • топчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-че
членувано топ-че-то
мн.ч. топ-че-та
членувано топ-че-та-та