декорация

Речник на българския език

декора̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. декора̀ции, ж.
1. Декор.
2. Нещо, което служи за украса. Роклята е с оригинална декорация.

Грешни изписвания (23)

  • декорацеа
  • декорацеъ
  • декорацея
  • декорациа
  • декорациъ
  • декурацеа
  • декурацеъ
  • декурацея
  • декурациа
  • декурациъ
  • декурация
  • дикорацеа
  • дикорацеъ
  • дикорацея
  • дикорациа
  • дикорациъ
  • дикорация
  • дикурацеа
  • дикурацеъ
  • дикурацея
  • дикурациа
  • дикурациъ
  • дикурация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ко-ра-ция
членувано де-ко-ра-ци-я-та
мн.ч. де-ко-ра-ции
членувано де-ко-ра-ци-и-те
звателна форма