декор

Речник на българския език

деко̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. деко̀ри, (два) деко̀ра, м.
1. Подвижни изображения, предназначени за театрална сцена.
2. Прен. Нещо, което придава хубав, тържествен вид. Високите заснежени върхове бяха чудесен декор за снимките.

Грешни изписвания (1)

  • дикор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-кор
непълен член де-ко-ра
пълен член де-ко-рът
мн.ч. де-ко-ри
членувано де-ко-ри-те
бройна форма де-ко-ра
звателна форма