ограда

Речник на българския език

огра̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. огра̀ди, ж. Съоръжение, издигнато около нещо, за да го предпазва. Около къщата се издигаше висока каменна ограда.

Грешни изписвания (3)

  • оградъ
  • уграда
  • уградъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-ра-да
членувано ог-ра-да-та
мн.ч. ог-ра-ди
членувано ог-ра-ди-те
звателна форма