тараба

Речник на българския език

та̀раба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. та̀раби, ж. Разг. Дъска от ограда.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • тарабъ
  • таръба
  • таръбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ра-ба
членувано та-ра-ба-та
мн.ч. та-ра-би
членувано та-ра-би-те
звателна форма