стобор

Речник на българския език

стобо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. стобо̀ри, (два) стобо̀ра, м. Разг. Дъсчена ограда на къща, двор и др. Прескочих стобора.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • стубор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-бор
непълен член сто-бо-ра
пълен член сто-бо-рът
мн.ч. сто-бо-ри
членувано сто-бо-ри-те
бройна форма сто-бо-ра
звателна форма