плет

Речник на българския език

плет съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

плетъ̀т, плета̀, мн. плетовѐ и плетѝща, (два) плѐта, м. Ограда, направена от преплетени пръти. Оградих градината си с плет.
Жив плет. — Храсти, израсли в плътна редица, които се използват за ограда.
И плет очи/уши има. — Употребява се като знак за внимание към събеседника, тъй като има възможност някой да подслушва.
През плет не съм виждал. — Не ми е известно, нямам представа.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плет
непълен член пле-та
пълен член пле-тът
мн.ч. пле-то-ве
членувано пле-то-ве-те
бройна форма пле-та
звателна форма